Кричим

Градът се характеризира с голямото си етнокултурно и религиозно разнообразие, а населението изповядва християнска или мюсюлманска вяра. Църквата „Св. св. Козма и Дамян“ и джамията съжителстват от двете страни на реката.
За значението на Кричим, за будното население и силни хора със запазена християнска вяра и традиция, говорят манастирите „Света Богородица“, „Свети Врачи“ и „Св. Архангел Михаил“, основани през Средновековието в долината на река Въча при Кричим в подножието на родопския връх Клисура. Кричимските манастири са стари духовни, културно-народностни и просветителски средища. В тях са създавани и съхранявани културни ценности, опазвани са вяра, духовност и народност. Разрушавани в размирни времена и въздигани отново, светите кричимски обители са били не само божи храмове, но и училища на народа за богоугоден и християнски живот, за опазване на българския дух.
Над двата бряга на река Въча, там където тя напуска скатовете на Родопите са се издигали две взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към планината. Първата се нарича „Кричим“ („Асенова крепост“ и „Голямото кале“) и е на левия бряг на Въча, а втората – на десния и носи името „Малко кале“ („Иванково кале“).
Западно от Кричимската крепост се намира скала – „Камъкът на цар Асен“, на която е изсечен надписът: „На този камък седя цар Иван Асен, когато превзе Кричим“.
Южно от града при р. Въча се намират останки от „Иванковата крепост“.
На по-малко от 5 км се намира Кричимският манастир „Успение Богородично“, на брега на река Въча. По времето на Априлското въстание манастирът е разрушен, но в края на XIX век е реставриран, а в 1932 г. е окончателно възстановен и от 2006 г. е действащ, обявен за паметник на културата.
Язовир „Кричим“ е забележителен с живописната си природа и рибно богатство.
Северно от града е Царският дворец и парк „Кричим“.
Текуща демографска статистика за населението към 31.12.2020 г.: 7752 жители според Националния статистически институт.

svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%...